Стара планина
Стара планина се числи към верижните планини, а главната верига се протяга от Зайчар до Черно море, с дължина около 550 км. При това по-малка част от главната верига (към 150 км) представлява границата между Сърбия и България, а по-голямата част (към 400 км) разделя България на две части: севарна и южна. Второто название за Стара планина е Балкан, така че по тази планина целият Балкански полуостров е получил името си.
Най-високите върхове на тази планинска верига край границата между Сърбия и България са: Големи камик (1969м), Дупляк (2032м), Миджор (2169м), Голема чука (1957м), Вражя глава (1935м), Три чуки (1937м), Копрен (1963м), Сребърна глава (1932м). В Сърбия тази планинска верига принадлежи към общините Зайчар, Княжевац, Пирот и Димитровград. Най-високият връх на планината е Ботев връх (2376м), който се намира в България. От главната верига се отделят няколко разклонения, които навлизат в Сърбия. Значителни върхове тук са: Бабин зъб (1758м), Заркова чука (1848м), Прилепски връх (1905м), Тъпанар (1995м), Лазареви яглаци (1874м), Братикова страна (1942м), Мрамор (1760м) и други.
Общата повърхнина на Старопланинския масив в Сърбия е 1802 квадратни км.
С решение на Правителството на Република Сърбия от 1997 година е защитен природен парк „Стара планина”, който заема 142 000 ха. Природните резервати и паметниците на природата, които образуват този природен парк в територията на община Княжевац са: Драганище, Голема река, Бабин зъб. В територията на община Пирот са: Браткова страна, Три чуки, Вражя глава, Смърче, Копрен, Храст лужняк, Черен бор.
На територията на Стара планина, както и на територията на Сува планина допреди 15 години е произвеждано едно от най-качествените сирена в света. Това сирене се казвало Старопланински кашкавал или Пиротски кашкавал, който е бил един от най-важните износни продукти на Сърбия, а интересно е да добавим, че през 60-те години на миналия век това сирене е било най-използваното в храната в Белия дом. По пасбищата на Стара планина след Втората световна война е имало към 500 000 овце.
И покрай това, че през историята си Стара планина е била естествената граница между Сърбия и България, интересно е че местното население от двете страни на планината в говора си ползва по три падежа, което е различно от литературния език в двете държави. Също така Стара планина е известна в историята като планина, на която почти не е имало по-значителни борби.
Целият речен басейн на Стара планина принадлежи на Черноморския басейн. В Сърбия всички реки се вливат в Тимок или в Нишава. Търговишки Тимок извира под върха Бабин зъб, а Нишава под върха Ком (2016м) в България. Други по-значителни реки и потоци са: Топлодолска река, Височица, Йеловишка река и Дойкинска река се съединяват и се вливат във Височица, Топлодолска река и Височица се съединяват и образуват Темшчица, която сетне се влива в река Нишава. В долното течение на Височица е Завойското езеро. Най-големите водопади на Стара планина са Чунгулският водопад с височина 42 м и водопадът Пил, който с каскадите си достига височина от 64 м.
Много малко са преходите от едната към другата страна, които се ползват днес. На територията на Сърбия е само преходът Вършка чука, а някога са ползвани долината на река Сашка край Вратарница, Кади-Богаз край село Ново корито и старият кервански преход Свети Никола, който съединява селата Равно Бучйе в Република Сърбия и Чупрене в Република България.
(Тези данни са взети от сайта www.babinzub.net)